Изхождайки от старото правило, че човек вижда това, което знае, този път реших да ви разкажа, за това кой ни гледа отвисоко и с какво се разминаваме, докато се разхождаме, чакаме или бързаме по Главната на Пловдив, която аз съвсем скромно ще нарека „Улицата на боговете“.
Ще започна разказа си от площад „Стефан Стамболов“ (на ул.“Княз Александър I“ 39), където се намира статуята на Атлас, поставена на най-високата част на сградата. Атлас е от второто поколение титани, син на Япет и океанидата Климена. След загубата на титаните в битката с боговете, Зевс ги затваря в Тартар, но оставя Атлас на земята, осъден да крепи небесния свод на запад – до градините на Хесперидите и океана, който хората започват да наричат Атлантически [4].
Отново на върха, но този път на сградата на ул.“Княз Александър I“ 32, се извисяват две статуи на бог Хермес. Той е син на Зевс и нимфата Мая, дъщеря на титана Атлас. Известен е като хитър, умен и бърз бог. Ето защо най-често е използван за разрешаването на възникнали проблеми в ролята си на вестоносец на боговете. Негови атрибути са крилатите златни сандали, символ на пъргавината му, крилатата пътническа шапка-шлем – петатос, златният кадуцей (жезъл), обвит от две змии, както и кесията с пари.
В мита за Хермес се разказва, че веднага след раждането си, той прави първата арфа, използвайки черупката на костенурка. След което решава да открадне от стадото на брат си Аполон петдесет крави. Когато Аполон разбира за кражбата, настоява Хермес да му върне стадото, но той склонява едва, когато се намесва баща му Зевс. Докато Аполон прибира кравите си, Хермес започва да свири на направената от него лира. Брат му остава изумен от благозвучността на новия инструмент и се съгласява да замени откраднатото стадо срещу него. По този начин Хермес учредява и търговията, тъй като в древността цената се измерва в количеството бикове – 50 бика = 1 лира [1]. Най-вероятно, именно в качество си на покровител на търговията Хермес е почетен с тези две статуи.
Банките също го приемат за свой покровител, тъй като той е бог на благосъстоянието и на късмета. В тази връзка, върху свода над вратата на сградата на БНБ (ул. „Райко Даскалов“ 51), както и над всички прозорци, можете да видите Хермесовия кадуцей.
Като бог на пътищата и пътниците, търговските отношения, пазарите и търговията, Хермес е покровител и на Панаира в Пловдив. Неговото изображение стои точно на ъгловата фасада на сградата, където богът е със своя петатос с крилца.
Поради бързината си Хермес е считан още за покровител и на спортните състезания, на палестрите (спортни площадки за тренировки) и на стадионите, където също са поставяни негови статуи. Такива е имало и на филипополския стадион. До нас са оцелели осем пиластъра с изображение на херми, които са били част от декорацията на входа на стадиона. Хермата представлява правоъгълна каменна колона с глава, която е поставяна в чест на Хермес пред вратите на къщите и храмовете. Те са служели и като пътепоказатели по пътищата и площадите [1]. Днес пиластрите са експонирани в Лапидариума на Археологически музей – Пловдив, а мястото, където са стояли в миналото, е обозначено с табло в техния реален мащаб и снимка –точно пред „стълбите на Каменица“.
Върху странѝците на въпросните пиластри пък са изобразени боздуган и лъвска кожа, атрибути на най-известния древногръцки герой – Херакъл (Херкулес), също покровител на спортните игри. Той е син на Зевс и дъщерята на цар Електрион – Алкмена. Ревността на Хера от поредната авантюра на съпруга ѝ, предопределя съдбата на самия Херакъл. Роден по презумпцията да бъде цар на Тиринт, чрез измама тя принуждава Зевс да обяви за такъв Евристей, при когото по-късно Херакъл встъпва в служба, за да изпълни дванадесетте си подвига. С лъвската кожа героят се сдобива още като младеж, след като убива страшния китеронски лъв, а в Немейската гора изтръгва с корените един „твърд като желязо“ ясен, от който си прави боздуган [2].
Две статуи на Херакъл се намират на входа на „Екселсиор“. С тях е пресъздаден моментът, в който Зевсовият син поема тежестта на небесния свод върху плещите си от Атлас, за да може титанът да му донесе златните ябълки от градината на Хесперидите, необходими на героя да изпълни дванадесетия си подвиг. От лъвската кожа на Херакъл се виждат лапите, завързани пред гърдите и бедрата му.
Изображения на обожествения герой могат да се видят също и върху капителите на четири декоративни колони, върху сградата на ул.“Княз Александър I“ 32. На тях Херакъл е наметнат с главата на лъва, която използва като шлем.
Върху сградата на Община Пловдив няма статуи на богове, но има интересна декорация. Стилово тя пресъздава т.нар. букрании, които са били широко разпространени в древността. Букраниите са украсявали храмове, обществени сгради, домове, гробници и др.
Детайл от тази украсата може да се види върху фрагмент от архитрав, намиращ се в зелената част до римския стадион. Букраниите символизират пренасяните в жертва бикове в чест на боговете. По време на процесиите, животните са украсявани с венци и цветя и откарвани под звуците на музика към жертвения олтар.
Великата богиня Деметра е богиня на плодородието и земеделието. Чрез празниците в нейна чест се отбелязват настъпването и края на активния земеделски сезон. Навремето хората са свързвали цикличността на сезоните с радостта и мъката на богинята. Така например, на всеки шест месеца, дъщеря ѝ Персефона слиза в подземния свят, където властва като съпруга на бог Хадес. Тогава Деметра потъва в скръб по детето си, а животът на земята стихва. Когато обаче Персефона се завръща отново при майка си, природата се събужда, а радостта на богинята дарява земеделците с богата реколта. Според легендите именно Деметра научава хората как да обработват хлеботворните ниви, давайки на елевзинския цар Триптолем семена от пшеница и плуг [2]. В иконографията богинята е представяна най-често с т.нар. „рог на изобилието“ или отрупана с плодове, предимно нар. Освен фонтана с Деметра в Цар-Симеоновата градина, две скулптури на богинята красят сградата, намираща се на ул. „Райко Даскалов“ 3.
Върху някои от сградите се намират лица, по-скоро плашещи, отколкото приятни. Те имат апотропейна функция – да прогонват злите сили и да пазят къщите.
Върху други обаче стоят нежните лица на млади красиви жени. И понеже не знам кои са те, реших да им дам едно общо название – „Невести“.
А стане ли въпрос за красота и нежност, не мога да не спомена и любимите ми нимфи. На улица „Христо Г. Данов“ 17 се намира сграда, известна като „Къщата на нимфите“. Може би една от най-красивите и приказни къщи, които съм виждала…
Би било несправедливо, ако не споделя, че цялата архитектура в центъра на Пловдив е изключително красива и си заслужава всеки вдигнат поглед и внимание.
Освен нимфите обаче, има още една красива богиня, която стои с разперени крила върху бяла мраморна плоча, монтирана в квадратна ниша до стълбището на подлез „Археологически“. Това е известната на всички богиня на победата Нике. Изобразената сцената е копие от двете позлатени сребърни апликации за ризница, открити в гробницата на Голямата могила при Дуванлий, датирана около средата на V век пр.н.е. Тя е проучена през 1931 година от Богдан Филов, а интересното в нея е не само наличието на богат гробен инвентар, но и на откритото червено парче плат, подплатено с друг, по-светъл, по който са открити втъкани златни „люспи“. Предполага се, че луксозната материя е покривала костите на погребания мъж [3]. Апликациите са част от фонда на Археологическия музей – Пловдив.
Ще завърша обиколката си с две интересни скулптурни чешми на Главната. Едната е копие на неолитна култова масичка, а другата – тракийски ритон. Функцията и на двата предмета е обвързана с някаква религиозна дейност, но в какво точно се изразява тя, си остава загадка, тъй като историята започва да се записва хилядолетия след неолита, а траките от своя страна са предпочитали да се хранят и да пият с боговете, отколкото да си губят времето в писане. И това е съвсем логично – за какво му е на безсмъртен история?
Литература
- Драганов, Б. Култът на Хермес в римските провинции Долна Мизия и Тракия. София. 2011.
- Кун, Н. Старогръцки легенди и митове. София, 1985.
- Филов, Б. Новооткрити тракийски гробници от Дуванлий. Известия на Български археологически институт. Том 7, София, 1932 – 1933, 217-280.
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Атлас_(митология)
Някои от снимките ми бяха предоставени от Димитър Христов, за което му благодаря!