ЕЙРЕНЕ, ИСТОРИЯТА НА ФИЛИПОПОЛСКАТА ДЖОКОНДА

ЕЙРЕНЕ, ИСТОРИЯТА НА ФИЛИПОПОЛСКАТА ДЖОКОНДА

Загадъчна… Така най-често е определяна усмивката на Мона Лиза, която продължава да вълнува света. За славата на Леонардовия шедьовър допринася и кражбата му от Лувъра през 1911 г. Събитието предизвиква небивал интерес. Хората се стичат да видят мястото, на което е стояла картината. То остава празно до 1913 година, когато Мона Лиза е върната отново в музея. Появата ѝ бележи истински бум. Оттогава до ден днешен това е най-разпознаваемата картина, известна още като Джокондата. В превод от италиански името ѝ означава „жизнерадостна, весела“, определение, напълно подхождащо на загадъчната ѝ усмивка.

Мона Лиза може да е най-известният женски образ в изкуството, но не е единственият. Тринадесет века преди създаването ѝ, във Филипопол един непознат автор завършва своя свенливо усмихнат шедьовър, изработен от малки цветни тесери. Неговата антична Джоконда се нарича Ейрене.

Образът е част от мозаечната украса на представителна сграда, възстановена след готските нашествия през 251 година, които разоряват и опожаряват до основи града, избивайки голяма част от населението. Отнема години, докато Филипопол се съвземе и възвърне величието си. Катарзисът  носи промени и градът на тепетата възкръсва от руините по-красив от всякога. Но той е променен не само външно. Неговият духовен свят също е различен. През този период една нова религия все повече набира популярност и е напът да превземе империята, а с нея и света. С утвърждаването на християнството като единствена религия, започват жестоки гонения на езичниците, боговете им изпадат в немилост.

Този процес е труден за хората. Сменят се няколко поколения, които извървяват пътя на промяната. Следите на прехода обаче не са заличени.

Ейрене е една от тях.

Името ѝ значи „Мир“, а функцията ѝ на богиня е да помирява враждуващите. В старата религия е дъщеря на върховния Зевс и богинята на справедливостта и законността Темида.

Ейрене спада към сестрите хори (hora – годишно време). Като богини на сезоните и времето те покровителстват плодородието, изобилието и благоденствието.

Макар богиня на мира, Ейрене също е свързвана с благоденствието и плодородието, затова често е изобразявана с рога на изобилието. По време на война селищата са били разорявани, унищожавани са реколтите и са ограбвани имуществата. Всичко това е обричало оцелелите на глад и смърт. Единствено мирът е давал спокойствие, сигурност и благополучие. В легендите тази зависимост е отразена с грижите, които Ейрене полага за малкия Плутос, богът на богатството, след като Зевс убива баща му Ясон. Оттогава мирът и богатството вървят ръка за ръка.

Хорите (срещат се и като „ори“, оттам орис, орисници) са много на брой, но Ейрене е най-близка с двете си по-големи сестри Евномия – богинята на благозаконието, и Дике – богинята на справедливостта. Трите заедно  подреждат делата на смъртните.

Другите три дъщери на Зевс и Темида са мойрите (moira – участ). Клото преде нишката на живота, определяйки неговата продължителност, Лахеза изтегля със затворени очи жребия на живота, а Атропа записва в свитъка на съдбата всичко, което нейните сестри са предопределили за човека. Веднъж записано, то остава необратимо. Затова никой не може да избяга от съдбата си.

По този начин едните дъщери на Темида бдят за реда в природата и в живота на смъртните, а другите го предопределят.

От всички сестри обаче само Ейрене оцелява и намира място в новата вяра. Като символ на мира тя успява да примири различията между двете религии и да ги постави под едно съжителство. Така хилядолетните традиции преминават от езичеството в християнството и биват използвани за неговото утвърждаване.

Филипополската Ейрене е представител именно на този преходен период. Присъствието ѝ в декора на мозайката определя и нейната функция на миротворец, пазител на дома и хората от варварски нападения, каквито са били готските. Връзката ѝ със сезоните, благоденствието и богатството е представена чрез множеството символи, вплетени в многоцветния мозаечен ансамбъл, застилащ дома.

В продължение на три века богинята посреща и изпраща с мир стопаните и техните гости. През VI век за жителите на Филипопол отново настъпват години на изпитание. След опустошително земетресение, следват чума, глад и войни. Античният град никога повече не се възстановява. Той бива бавно погълнат от собствените си руини. С него потъва и Ейрене. Затрупана от отломките и от времето, тя остава скрита от света за хилядолетие и половина. Но жребият, изтеглен от сестра ѝ Лахеза, я изважда на светло през 1983 година при строежа на подлез „Археологически“.  

Ейрене отново се връща към живота и само мойрите знаят колко дълга е неговата нишка и какво е предопределено в свитъка на съдбата.

Независимо от превратностите, едно е сигурно. Както преди векове, така и днес свенливо усмихнатата Ейрене продължава да приветства влизащите в нейния дом с думите:

„ДОБРЕ ДОШЛИ И ЩАСТЛИВО ПРЕБИВАВАНЕ С МИР“

Дни на тракийската култура“ започват в „Тракарт“ център в Пловдив ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *