ИЗКУСТВОТО НА PR-А И НЕГОВИТЕ ФОРМИ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА

ИЗКУСТВОТО НА PR-А И НЕГОВИТЕ ФОРМИ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА

Съвременното разбиране за PR-а като управленска дейност в сферата на комуникациите, всъщност води началото си още от дълбока Древност, успоредно с оформянето на концепцията за религия. Самата дума религия, идва от латинския глагол re-ligo, означаващ „свързване отново“, „възстановяване на връзката“, „поддържане на връзка“.

От своя страна една от основните дейности на PR-а е именно постигането на взаимно разбиране и изграждането на връзки на доверие между дадена организация и нейните адресати, каквато е функцията и на религиозните ритуали и обреди, където организацията са вярващите, а боговете – основните адресати.

Древните празници възникват именно като религиозни церемонии, чиято цел е да се поддържа или възобнови диалогът с боговете, нарушен след някакво природно бедствие или друга криза. В потвърждение на това са т.нар. Антестерии (един от празниците, посветени на бог Дионис), създадени след опустошителен потоп, както и сценичните игри в Рим, организирани след разгара на голяма чумна епидемия. Панелинските (общото название на игрите в Древна Гърция – Олимпийски, Питийски, Истмийски и Немейски) и гладиаторските игри пък възникват като част от погребалните обреди на видни мъже, чиято смърт сама по себе си е криза.

Без съмнение налагането на култа към императора е един добър пример за успешна пропаганда – част от аспектите на PR-а. Причините за създаването на този култ са чисто политически – търсенето на легитимност и стабилност в прехода от Република към еднолично управление.

Основна роля в неговото налагане също изиграва празникът. В цялата римска империя са организирани игри в чест на императора, чието присъствие понякога е отразено не само като зрител, но и като състезател, какъвто е случаят с Нерон. Известно е, че той  участва в състезанията за глашатаи и китареди, изявява се и като актьор в театрални постановки. С присъщата си ексцентричност, Нерон въвежда абсурдна забрана, според която никой не бива да напуска театъра по време на негово изпълнение, което понякога продължава с часове. Това от своя страна води до много комично-трагични ситуации, при които някои хора от публиката са били принудени да скачат от стените на театъра или да се преструват на умрели, за да бъдат изнесени, или бременни да раждат по време на представлението.

Преди да се сдобие с печална репутация обаче, Нерон прави нещо забележително, използвано и до днес в политическите и бизнес средите за придобиването на популярност. Пристигайки в Ахая, отново във връзка с провеждането на игри, той решава да прокопае канал през Истъм (това е осъщественият чак в XIX век Коринтски канал) като най-демонстративно прави първата копка на терена. Фактът, че Светоний го описва шест десетилетия по-късно, означава, че събитието е добило достатъчна публичност, за да бъде запомнено, а историята е поместена в онази част на биографията на Нерон, в която са разгледани неговите добри страни.

Друг интересен пример за PR-стратегия през Античността е свързан с откриването на Колизеума. По този повод император Тит Флавий организира грандиозно събитие, подарявайки на народа забавления в продължение на сто дни.

Тогава се провежда може би първата документирана в историята лотария, носеща на печелившия награда роб или други предмети за бита. Тук не би могло да се търси някаква маркетингова стратегия, а по-скоро желанието на владетеля да се хареса на своите поданици. В книгата си „Дванадесетте цезари“ Светоний споменава за една интересна подробност, която обяснява защо един от малкото обичани римски императори, е принуден още с възкачването си на престола да търси начини за спечелването на симпатиите на римския народ:

Едва ли има принцепс, поел властта с по-лошо име и при голяма обща неприязън. Подозирали, че е не само жесток, но и прахосник…, че е похотлив…, че е алчен, тъй като се знаело, че в съдебните процеси на баща си търгувал с влиянието си и вземал подкупи; най-накрая открито го смятали и наричали втори Нерон.

За по-малко от две години Тит успява да промени общественото презрение във всенародна любов. Негови са думите:

„Никой не бива да се разделя тъжен с принцепса“.

Изображения:

https://turk-sinema.ru/bg/presents/kakaya-religiya-drevnee-proishozhdenie-religii-vozniknovenie.html

https://bg.littlestprettythings.com/43-athletic-facts-about-ancient-olympics

https://ru.depositphotos.com/stock-photos/%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD.html

https://bnt.bg/bg/a/kolizeumt-rimskata-arena-na-smrtta

https://rus.team/people/tit-flavij-vespasian

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *