КОИ СА БОЖЕСТВЕНИТЕ НИМФИ И ТЕХНИТЕ ХРАМОВЕ В ТРАКИЯ

Сред многообразието от божества в римския и гръцкия пантеон се открояват и такива, чиято роля е второстепенна и спомагателна, каквато се явява тази на нимфите (от гръцк. „девойки“, „невести“). Възприемани като красиви девойки, те са отъждествявани с животворните сили на природата като одухотворяват езерата, горите, дърветата и изворите.  Това обстоятелство ги поставя в близък и постоянен контакт с хората, скъсявайки дистанцията между бог и смъртен. От всички видове нимфи само култът към водните успява на места да ги изгради като божества от първостепенно значение.

Покровителстваните от нимфите извори са смятани за свещени и са използвани за лечение на редица болести, а сгодените двойки  са откривали в тях гаранция за щастлива плодовитост. В митовете те са представяни не само като майки на богове и герои, но и като техни спасителки и покровителки в крехка възраст.

Нимфите са почитани както индивидуално, така и като множество, но най-популярният им образ е този на Трите грации[1]. В описанието си на Елада, Павзаний споменава, че техните светилища са в пещери с реки. Спецификата на природата и геологията в континентална Гърция изиграват основна роля в това възприятие, тъй като скалният карстов пейзаж изобилства от пещери, създадени от действието на водата. Понякога в тези пещери, малки или големи, избликват извори, което ги прави  най-разпространеното култово светилище на  нимфите [18]. Самият израз „пещерата на нимфите“ е често срещан в елинистическата литература [10]. Пренасяйки светилищата им в градовете, хората се опитват да подсигурят на богините условия, близки до тяхната естествена среда. Ето защо, освен притока на вода, друг задължителен елемент в „изкуствените“ нимфеуми са нишите, наподобяващи формата на пещера [3].

В Тракия до този момент има сведения за четири нимфеума в контекста на римски терми: Бургаски минерални бани (Aquae Calidae), Панчарево, Старозагорски минерални бани и Хисар (Diocletianopolis). В Каснаково се намира единственият открит досега нимфеум в римска вила на територията на провинция Тракия, а в Огняново е регистрирано най-голямото и древно светилище. Отделно, поне в три Асклепиона е открита пряка връзка с култа към трите нимфи: в Germania (Сапарева баня), светилището при Глава Панега и  Pautalia (Кюстендил). За нимфеум-фонтан има сведения по монетни изображения в Hadrianopolis, предполага се за наличието на такъв в Nicopolis ad Istrum [18], както и във Philippopolis. Възможно е в миналото броят на този вид съоръжения в Тракия да е бил значително по-голям, но информацията за тях да не е достигнала до нас.

За светилищата на нимфите в Бургаски минерални бани (Aquae Calidae)  и Панчерево свидетелстват откритите оброчни плочки в тях, а строителен надпис от термите на Старозагорски минерални бани съобщава за наличието на нимфеум, който към момента остава неразкрит.

Нимфеумът при село Огняново няма аналог по нашите земи. Вацлав Добруски е неговият пръв проучвател. Той открива изобилие от оброчни плочки (над 100 – това са почти половината от всички открити досега в България), посветени на нимфите и много  вотивни дарове – малки  глинени еднофитилни лампи, огледалца, стъклени  шишенца,  костени лъжички [2],  монети и др. Като архитектура  е засечена обикновена четвъртита сграда от селски тип [9], която днес е с неизвестно местонахождение. По-късно Златозара Гочева попада и на други архитектурни структури [7]. Предполага се, че светилището представлява комплекс от сгради с голяма открита зелена площ, която също е използвана за култови дейности от поклонниците [6]. Понастоящем обектът не може да се разгледа, тъй като на територията на светилището се намират селскостопански постройки.

Добре запазен и експониран е нимфеумът при Каснаково. Като архитектура  той представлява три изворчета, разположени почти равномерно в основата на полуелипсовидно изградена стена до скалата. Върху арката над централния извор има изписан гръцки надпис от II век [4], в който се споменава, че светилището е посветено на Нимфите и Афродита от Тит Флавий Квирина Бейтюкент Есбенейос и неговата съпруга Клавдия Монтана. Непосредствено пред и встрани от „дъгата“ с изворите се намират две сходни като архитектура сгради, които са част от храмовия комплекс. Обектът е беден откъм археологически материали поради две причини – от една страна това са иманярските набези преди редовните разкопки през 1945 г., водени от Иван Венедиков [4], от друга – определянето  на култовото съоръжение като извънградко и частно светилище [12]. 

Комплексът все още е обект на проучване с ръководител на разкопките Веселка Кацарова, която го интерпретира като типична римска вила, собственост на романизиран тракиец. Тя прави паралели с подобни частни Нимфеуми като тези във Вила Тибериана на о. Капри, в двореца на Нерон – Домициан на Палатин, вилата на Хадриан в Тиволи и др. [12]  

За Нимфеум в Diocletianopolis  (днешен Хисар) съобщава Димитър Цончев [17] още през далечната 1936 година, когато ръководи първите разкопки на римските терми. След като преценява, че към момента проучената от него част  не може да се реставрира, консервира и съответно да се експонира, той взима решението да я зарови отново [3].

След близо 60 – годишно прекъсване разкопките са възстановени през 1993 година от настоящия директор на Археологическия музей в Хисар – Митко Маджаров, който и до днес продължава да проучва обекта.

Нимфеумът представлява триделно верижно помещение, разположено по дължината на източната стена на термите [13]. То е отнесено към втория строителен период, което ясно личи от техниката на градеж и долепването на двата зида [16]. Предполага се, че първоначало светилището се е намирало в западната част на термите, но поради разширението на комплекса в тази посока се е наложило неговото преместване [13]. Това обяснява по-късното датиране на разкрития храм и съответства с по-ранните находки и епиграфски паметници, свъзани с практикуването на култа към трите нимфи [13], който в периода II – IV век е водещ  в религиозния живот на Diocletianopolis [5].

Първото помещение от храма представлява открита площадка с три басейна, облицовани в миналото с мрамор. До източната стена е разположен най-големият, който в миналото е имал сводово покритие, наподобяващо формата на пещера [13]. Другите два  басейна са по-малки и се намират встрани от големия, и също като него са поместени в засводени ниши.

От късите страни на големия басейн излизат по още две „пещерни“ ниши, с обособено в тях място за поставяне на еднофитилни глинени лампи, които са пряко свързани с култа. В светилището на Нимфите при Огняново например са открити 48 такива лампи, които Добруски определя като  дарове с религиозно предназначение [9].

В скалата на нимфеума при Каснаково [4] пък има изсечено изображение на еднофитилна глинена лампа. „Даряването” на лампи е  засвидетелствана практика в гръцките пещерни светилища на нимфите [19]. Пещерата Φυλή в Атика, известна още и като „Λυχνοσπηλιά” – „Пещерата на лампите” е наречена така, заради намерените в нея по време на археологическите разкопки над 2000 лампи и вотивни релефи с изображения на нимфите, Пан и Хермес [19]. Основание да считам, че в тези ниши са поставяни лампи, ми дават следите от опушване по тавана, както и откритата при разкопките лампа в една от тях [14]. Първоначално лампите са използвани от хората, за да бъдат осветявани светилищата-пещери, а по-късно са оставяни там за светлина на почитаните богове, което постепенно ги превръща в атрибути с религиозно предназначение. В същите тези ниши се преполага, че е имало монтирани оброчни плочки с изображение на трите нимфи като декоративен елемент, една, от които  е открита при разкопките на дъното на големия басейн [15].

Керамична лампа – РАМ Пловдив

Най-вероятно в разглежданото първо помещение са провеждани ритуални измивания или къпания, целящи изцелението на болните. За подобни ритуали в светилищата на Нимфите разказва и Павзаний в своето “Oписание на Елада“ [2].

Възможно е в останалите помещения на нимфеума да са извършвани различни религиозни обреди, свързани с култа, както и да са поставяни и съхранявани важни официални документи от името  на сдружения, институции и градски управи, съчетавайки религиозните с административните функции, което се прави по традиция и в други подобни светилища.

Относно общите  наименования  на Нимфите, те отговарят на характера на средата, която обитават. Така например горските нимфи са наричани ореади, дриади са обитателките на дървета, дъщерите на титана Океан – океаниди, а на морския старец Нерей – нереиди. Нимфите в Диоклецианопол принадлежат към групата на наядите, обитаващи сладководните потоци и езера. За личните имена на богините обаче самият Хезиод признава, че е невъзможно да се изброят [1], тъй като всяка е наименувана на конкретната местност или извор, който обитава. Като повелителки на термалните извори, нимфите в Диоклецианополис са наричани Термитиди (Θερμίτιδες) – име, което напълно съответства с качествата на водата, която покровителстват. Обръщението е запазено върху единствената оцеляла мраморна ара, която може да се види в музея на града. Посланието е от името на някой си Андреас, който е потърсил и съответно е получил помощ от нимфите Термитиди, за което той им благодари. Върху част от оброчните плочки също се откриват посветителни кратки надписи. Тези плочки са поднасяни като благодарствени дарове на богините, заради техните лечебни води и най-вече, че са помогнали на молещите се.

Мраморна ара с посветителен надпис – Хисар

В процеса на моето проучване се изправих пред предизвикателството да открия паралели на нимфеуми-терми в римската империя. Въпреки редовното циркулиране в научната литература, че този вид светилища са римска традиция, на практика се оказа, че е много трудно да бъде  илюстрирано. Единствено Д. Дечев прави сравнения с термите от Диоклецианопол с тези в Aquae Hypsitanae (Сардиния) и в Aquae Sinuessanae (Кампания), където има ясни археологически и архитектурни сведения за наличието на подобни светилища [8], но визуализация отново не успях да открия.

Едно случайно пътуване обаче до археологическия парк на Сиракуза изненадващо ме отведе до неговия нимфеум. Светилището е изсечено в скала във формата на пещера около естествен извор. Водата блика точно в центъра на „пещерата“ от допълнително оформена засводена ниша. И нищо, че няма връзка с термален комплекс, приликата му със светилището в Diocletianopolis е поразителна. Приключението ми продължи и на следващия ден, когато в безцелно лутане из улиците на прекрасната Таормина, се озовах пред величествения нимфеум-фонтан на града. С това Сицилия остана завинаги в сърцето ми..

Нимфеумът в Сиракуза

Нимфеум-фонтан, Таормина, Сицилия

За съжаление храмът на трите нимфи в Diocletianopolis не се радва на дълголетие. Християнство слага край на неговото съществуването.

В митологията е известно, че въпреки божествената си същност, нимфите са уязвими и не са безсмъртни. Това се случва, когато изсъхне дървото или пресъхне изворът, който обитават. Изворите на Термитидите продължават да даряват и до днес хората със своята животворна и лечебна вода, което означава, че и техните покровителки  все още живеят в тях…

* * * 

[1] Персонифицирането на нимфите като трите Харити се свързва с римската религиозна образност, която е в един по-късен етап. Описвайки Елада през I век сл. Хр. Павзаний ясно разграничава култа към трите Харити с този към Нимфите. Той обаче не дава отговор на въпроса кой и кога за пръв път „съблича“ Харитите, но посочва някой си Етеокъд Орхоменски, който установява представата за тяхната троичност [2]. Две са теориите за създаването на иконографията на голите Харити. Едната се свързва с  художника Калимах, другата – с Еуфранор, но със сигурност през  IV в. пр. Хр.  богините започват да се изобразяват голи [11], като постепенно тази идея се налага в представянето на иконографията им.

[2] Определяните от Добруски, а по-късно и от Златозара Гочева [7] предмети като костени лъжички, според мен някои биха могли да се интерпретират и като игли за коса (фуркети). Предположението ми се базира на тяхната формата – тънко тяло, заострено към върха, както и на огромната прилика с тях. В подкрепа ще добавя, че в повечето случаи нимфите са изобразявани с прибрани коси над главата. Намирам по-голяма връзка като дарове за суетните богини, наред с огледало да получат и игла за коса, но това разбира се остава само в сферата на  предположенията.

[3]  Намира се на гърба на съвременната баня Момина сълза.

[4] Информацията е докладвана на Археологическите отчети през 2015 година от гл. ас. д-р Веселка Кацарова и ас. Николай Шаранков, но все още не е официално публикувана.

ЛИТЕРАТУРА

1. Hesiodus.Theogonia (=Хезиод. Теогония [прев. С. Недялкова]. – В: Хезиод.Теогония,Дела и дни, Омирови химни. С., 1988, 23–50).

2. Pausanias. Graeciae descriptio (= Павсаний. Описание Эллады. Перевод С. П. Кондратьева. Том І; Том ІІ. Санкт-Петербург, 1996).
3. Баранов И. В. (ред.). Всеобщая история архитектуры. Том ІІ. Ленинград; Москва. 1972, 451.
4. Венедиков, И. Разкопките при с. Каснаково през 1945 и 1946 г. – Известия на Археологическия институт, 17, 1950, 105-115.
5. Вълчев, И. Религиозният живот в античното селище под съвременния град Хисаря. – В: Сборник в памет на академик Д. П. Димитов. София, Национален археологически институт с музей – Българска академия на науките, 2013, 498 – 509.
6. Вълчев, И. Извънградските светилища в римската провинция Тракия (І – ІV век). София, 2015, 276.
7. Гочева, Зл. Тракийско светилище на Нимфите при с. Огняново. – In: Studia Archaeologica. Sup. II. Сборник изследвания в чест на проф. Атанас Милчев. София, 2002, 112-118.
8. Дечев, Д. Античното име на Хисаря. – ГПНБМ 1935-1936, 47-51.
9. Добруски, В. Материали по археологията на България. – СбНУНК, ХІІІ, 1896, 398-442.
10. Елиаде, М. Трактат по история на религиите. София, 2012, 226.
11. Карадимитрова, К. Вотивна пластика от Акве Калиде. – В: Годишник на Народния археологически музей, 9, 1993, 69-74.
12. Кацарова, В. Нови данни за селищното обитаване през античността край „Извора на Нимфите и Афродита“ при с. Каснаково, община Димитровград. – В: Сборник в памет на академик Д. П. Димитров. София, Национален археологически институт с музей – Българска академия на науките, 2013, 485 – 497.
13. Кривошиева, Б., Б. Драганов. За култа към Нимфите в провинция Тракия и светилището им в Diocletianopolis. – В: Мултикултурният човек. Сборник в чест на проф. д.и.н. Камен Гаренов, Том 1, София, 2016, 51-83.
14. Маджаров, М., Д. Танчева, Ш. Инуки. Археологически разкопки в Диоклецианополис (Хисаря) през 2003 г. Обект „Римски терми“. – В: Археологически открития и разкопки през 2003 год. София, 2004, 132-133.
15. Маджаров, М., Д. Танчева. Археологически разкопки на късноримски термален комплекс в Диоклецианополис (Хисаря). – В: Археологически открития и разкопки през 2008 год. София, 2009, 378-381.
16. Маджаров, М., Д. Танчева.  Редовни археологически разкопки на късноримски термален комплекс в Диоклецианополис (Хисаря). Археологически открития и разкопки през 2012 год. София, 2013, 314-315.
17. Цончев, Д. Хисарските бани (с. Хисаря, Карловско). Географски, исторически и археологически очерк. ГПНБМ, 1935-1936. Пловдив, 1937, 53-210.
18. Юрукова, Й. Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия II-III век. Хадрианопол. София, 1987, 75-78.
19. Larson, J. Greek Nymphs: Myth, Cult, Lore. Oxford 2001

Изображения:

Обзорная экскурсия в Сиракузы!

The Naumachie