ОТСЕЧЕНИ ВЪВ ВРЕМЕТО – РАЗЛИСТВАМЕ…

  „– Елате – каза 509. Рут Холанд започна да плаче. Ръцете ѝ висяха върху бодливия тел като нокти на птица. Показваше зъбите си и стенеше. Нямаше сълзи. – Елате – каза 509 още веднъж. Погледът му мина през останалите. Повечето от тях вече се бяха върнали равнодушно в бараките….